История

Училищата, както и хората, имат свои биографии, но техните мащаби са несъизмерими, защото в живота на едно училище като в свещен храм ритуално се вграждат човешки съдби. Ако съществуването на хората е ограничено във времето, то животът на училището се измерва с векове и тук биографията се нарича история. Истинската история започва с началото, с раждането на идеята за школото, защото дълбоката същност на един народ не лежи само в земята която населява, нито само във вярата която изповядва, а в езика, в словото, в неговата просветност.

Истинската история започва в далечната 1925 година, когато се построява училището. Отражението върху психиката, езика и националното чувство на населението от селото през робството е изостряне на тяхната чувствителност и те смятат, че мощният фактор за културно и национално приобщаване би бил едно училище. Това събитие поражда в душите на Септемврийчени голяма радост и признателност, защото за първи път се създава такова учебно заведение.

Историята на всяко училище в същността си е история на духовността на хората, които са положили неговите основи и на поколенията след тях, продължили всеотдайно да градят и утвърждават авторитета на българско просветно средище. Историята се прави от поколения, които излизат на нейната сцена в годините на младостта си с желание за обнова и с амбиция да сложат свой печат върху хода на събитията.